Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку-
лата на нашия замък, минутите на тиха умо-
ра, ти знаеш с какво нетърпение чакам да се изпра-
ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра-
зни, и ти така ако ме измъчваш помни, че ти пи-
ша за последен път. Писмо от твоя Ани-
чка няма да видиш, а ще останеш с ху-
бавите спомени с хубавата снимка мо-
я в ръка.
-А сега го прочетете през един ред!!!
/Извиняваме се за цинизмите/ [+18]
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар